Хризоберил – много ценен и рядък скъпоценен камък, който си сменя цвета. Експертите, ентусиастите и ценителите на скъпоценни камъни му обръщат изключително голямо внимание.
Неговата ценност и уникалност често не се вижда от пръв поглед, но той е много фино шлифован, дори парченцата, които са един карат или малко повече, са едни от най-скъпите скъпоценни камъни в света – много по-редки дори от диамантите, рубините, изумрудите и сапфирите.
>>Открийте гоялмо разнообразие от бижута с естествени камъни и сребро в Perli.bg<<
Смята се, че Александрит е бил открит близо до река Токовая в планините Урал в Русия, на същият ден, в който Александър II (1818-1881) навършва пълнолетие. Оттук идва и името на скъпоценния камък – кръстен на 16 годишният бъдещ цар. Това било счетено за много подходящо, не само, защото е бил открит на руска земя, а и защото неговите необикновени способности да сменя цвета си от червен към зелен, приличали на цветовете на руското знаме по това време.
Първият човек, който решил да предизвика по-голям интерес към него в обществото, бил граф Лев Алексеевич Перовский (1792-1856), който смятал, че камъкът е разновидност на изумруда, но и отбелязал, че притежава странно минерално съдържание. Също така, той поискал второ мнение за камъка от финландския минералог – Нилс Густав Норденскьолд.
При първоначалното изучаване на камъка, Норденскиолд също бил на мнението, че той е разновидност на изумруда, но тъй като бил объркан от неговата твърдост, той продължил да го изследва. Една вечер, докато работил под светлината на свещта, той с учудване забелязал, че камъкът вече не е зелен, а преминал към малиново червен. Тогава той обявил, че скъпоценният камък е нова форма на хризоберила, който по-късно получава и собствено специално име. Днес, ние знаем, че Александрит е разновидност на хризоберила, който си сменя цвета.
Но ето и лошите новини! Погрешно е схващането, че скъпоценните камъни, за които се смята че си сменят цвета, физически го променят. Истината е, че, само когато се разглеждат под различни видове осветление, само тогава се вижда промяната на цвета. Когато си закупите скъпоценен камък, който си сменя цвета, за да видите най-силната промяна, трябва да го поставите под силно нагорещена светлина (пряка слънчева светлина), която притежава голям процент на синя и зелена светлина, а след това веднага го погледнете под нажежена светлина (например крушка), която има по-висок процент червена светлина. Ето защо, когато наблюдавате Александрит на дневна светлина, той придобива зелен цвят, но когато източникът на светлина е изкуствен (крушка), той придобива нюанси на лилаво и червено. Реално, вие ставате свидетели на оптическа илюзия. По-голяма част от промените са трудно уловими, затова смятането, че Александрит приличат на изумруди през деня и рубини през нощта, е малко преувеличено. Камъните Александрит са истинско съкровище: толкова са редки, че броят на бижутерите, които са се докосвали до тях е много малък.
Освен, че Александрит притежава способността да променя цвета си, той притежава и свойството плеохроизъм: това означава, че е възможно да се наблюдават различни цветове, от различни ъгли. Също така, камъкът е и много издръжлив, достига 8.5 по скалата на Моос, което го прави идеален за създаването на всякакви видове бижута със скъпоценни камъни.
Той е и един от трите рождени камъни за юни (перлата и лунният камък са другите два). В момент на тъга, се вярва, че Александрит укрепват интуицията на ползвателя си и по този начин спомагат за намирането на решения, на които логиката и рационалното мислене, не могат да дадат отговор. Също така е известен и със свойството си да спомага за креативността и да вдъхновява въображението. Въпреки, че първоначално Александрит е открит в Русия, други мини, притежаващи този скъпоценен камък са били открити в Бразилия и Зимбабве. По-важното е, че открития в Шри Ланка и Индия предизвикат голям интерес за хората в индустрията със скъпоценните камъни, защото се смята, че те също произлизат от първоначалният източник – планините Урал. Въпреки това, много експерти смятат, че такива камъни, които се предполага, че са дошли от Русия, са истинска рядкост с огромна стойност.
За мен, най-важният критерий в оценяването на Александрит е количеството от смяната на цветовете, след това се нареждат неговата яснота и накрая размерът. С удоволствие бих платил повече за парче от половин карат, което демонстрира очевидна промяна на цвета, отколкото парче от един карат, за което трябва да си използваш въображението, за да видиш някаква промяна. Общо казано, неясните камъни Александрит имат по-голям шанс за силна промяна на цвета, отколкото тези, които са по-ясни. Но, ако откриете такъв, който има изчистена кристална структура и ярка промяна на цвета, тогава със сигурност наблюдавате един много рядък скъпоценен камък.